Слабо известни факти от живота на писателя

Далеч преди сам да пропише, Атанас Стойчев става герой в пътеписа на писателя Емил Марков, направил рейс с риболовния хладилен кораб „Албена” през 1975 г. Ето какво четем там:

„На кърмата на „Албена” е закована една маса с две пейки, така нареченият „летен бар”. Именно тук този ден Наско – третият ел.механик – донесе мъничка бутилка варненски „Димят” и ние, трима дегустатори, подкокоросани от топлата глътка вино, планирахме нашата първа вечер в Бургас: с „Перловка” ракия, овче кисело мляко, печени пъдпъдъци, прясна наденица от дивеч, меча пастърма за мезе на памида в „Старият елен”… „Докато се приберем – рече Наско със своя синьо-зелен поглед на съблазнител, – последните курортистки ще напуснат плажовете.”

сп. „Отечество”, 1976


Атанас Стойчев не остава пощаден от демократичните промени в България. В броя си от 4 юни 1994 г. вестник „Стандарт” публикува досието му, изнесено от…

„Аз, Стоил Атанасов, с риск за живота си, давам съгласие да публикувате досието на баща ми.

1. Той предпочита „Форд” пред „Мерцедес”, но въпреки това кара „Москвич”.

2. Предпочита да отиде на почивка, вместо да се обзаведе с персийски килим.

3. Не мисли за всичко, но все пак мисли.

4. По-скоро ще купи нов нож, отколкото да наостри стария.

5. Обича повече да плува, отколкото да плава, но повече плава, отколкото плува.

6. Умее да пише по-добре, отколкото да играе футбол.

7. Не познава Къци Вапцаров, но знае кой е Селинджър.

И още:

Не е гледал „Джурасик парк”. Не е забелязван с памперс. Не е печелил от тото. Не е ял червена мухоморка. Не е написал „Илиада”. Не винаги е прав. Не се е бил с мечка. Не е имал само шестици в училище. Не е ходил в Китай. Не знае японски. Не куца с левия крак. Не носи сандали през зимата. Няма нищо общо с тайните служби.”


Както се разбира от биографичната справка, Атанас Стойчев неведнъж е получавал награди за литературното си творчество. Той обаче не по-малко се гордее и с други свои постижения, например, че е преплувал успешно маратона Галата – Варна на 12 август 2001, при това, без да бъде накрая „прибран” от съпътстващия кораб.

Или че успешно е преминал изпитанието за познавач на български вина в избата на Via Pontica – Поморие на 19 септември 2003. Което не му пречи да се отнася с любопитство и към вината на други народи. Изобщо да поема вината.


Авторът обича да нарушава правилата не само в литературата. Източник, пожелал анонимност, показа Констативен протокол № 355, издаден от главен инспектор Л. Т. в ПР „Безбог” (в Национален парк „Пирин”), според който на 22 август 2008, точно в 10.45 часа лицето Атанас Стойчев Атанасов е забелязано да извършва дейност, забранена от Закона за защитените територии, а именно плуване в тамошните езера, в случая в Попово езеро.

Може би главен инспектор Л. Т. се е оказал почитател на писателя, защото нарушителят се е отървал без глоба, само с едно разяснение на нормите, общовалидни за цялата територия.


Със сигурност и други писатели са недоволни от себе си, но това вече е прекалено…

35 ОБВИНЕНИЯ

от и към Атанас Стойчев

1. Разточителствам. Не съм достатъчно лаконичен.

2. Опиянявам се от себе си.

3. Осъждам. А в свещените книги е казано: „Не съди, за да не бъдеш съден.”

4. Злоупотребявам с търпението на читателя.

5. Прекалявам с позата на нахакан автор.

6. Доста от героите си оприличавам на себе си.

7. Читателят се чуди какво искам да му кажа. Щото и аз се чудя какво искам да му кажа.

8. Понякога се превръщам в евтина оплаквачка на героите си.

9. Жаргонът също може да бъде изискан.

10. Евтини изрази: „Разтреперва се като лист.” (Няма го в книгите ми.)

11. Бия камбаните за щяло и нещяло.

12. Прекалено размахвам и навирам под носа на читателя метафорите, алегориите и останалите литературни дрънкулки.

13. Щом се опитвам да почесвам с лява ръка дясното си ухо, трябва да съм сигурен, че на ухото му е приятно.

14. Имам навика да се връщам към преминали сравнения. Ясно! Разбрахме, че животът е потъващ кораб (няма го в книгите ми), защо трябва да обяснявам как потъват лодките, дърветата, камъните…

15. Трудно приемам, че най-добрият начин да се учиш от себе си, е като се отричаш.

16. Раздухвам конфликтите. Превръщам героите си в марионетки, които действат според обстоятелствата, без да могат да покажат себе си.

17. Изкушавам се да си играя с читателя на котка и мишка, но рискувам да изиграя ролята на мишката.

18. Явно съм комплексиран. Пиша разкази от името на жени, деца, кучета, само за да не ме обвинят, че описвам себе си.

19. Нездраво е увлечението ми да създавам герои, по-умни от мене.

20. Прекалено се грижа за разказа. Като не може да оцелее, да мре.

21. Радвам се на сполучливи редове. Забравям, че победите винаги са съмнителни, сигурни са само пораженията.

22. Стремя се към голямото, а не мога да направя интересно малкото.

23. Не винаги изкарвам героя от кожата му.

24. Искам да внеса ред в хаоса. За съжаление, често му помагам с писанията си. Друг път искам да създам допълнителен хаос. Тогава пък въвеждам ред. Боя се от мига, когато нито ще го нарушавам, нито ще внасям ред в хаоса.

25. Радвам се, когато героите ме слушат. А те са живи, само когато престанат да ми се подчиняват.

26. Боя се от ненаписаните си разкази. Минават покрай мене като големи черни кораби, страх ме е, но накрая винаги се качвам на някой от тях.

27. Ще ми се да бъда като актьор, който играе само за един човек в залата, гледа го в очите и му говори – само на него.

28. Време е да преодолея слабостта си към девствени критици, които подскачат, извиват се, викат за помощ. Нали знам, че ще свикнат.

29. Имам разкази, които приличат на яйца – гладки и почти съвършени. Но чукнеш ли ги леко, пукат се и изтичат.

30. Нали знам, че с когото и да си приказват, героите ми трябва да разговарят преди всичко със себе си. Не го спазвам.

31. Вслушвам се в хора, които ми разправят, че познават героите, които описвам. Будалкат ме, никой освен мене, не ги познава.

32. Време е да разбера, че човекът е по-богат от описания човек. И да не забравям, че човекът никога не би узнал това, ако не беше описан.

33. Губя си чувството на несигурност, страха, че не съм харесван, вълнението, че изпадам в смешни положения. Не дай боже!

34. Не съм престъпник. Не съм написал нищо, заради което да ме окачат на въжето. А знам, че само посредствените писатели са невинни – няма в какво да ги обвиниш, те нищо не са казали.

35. Ще ми се всеки разказ да е като бенгалски огън – запаля ли го, да изгори докрай. А повечето са като свещи – трябва да ги закривам с длани, за да не изгаснат.

Обратно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: