Песъчинки

 

ЗАВРЪЩАНЕ

Натоварени като двугърби камили,

тропаме с нови копита по корабния трап.

Всичко си взехме.

Нищо не оставихме в морското пъкло.

Не взехме само онова,

което никога не можем да вземем –

книгата с празните страници.

На всеки кораб оставяме по една.

За спомен.

ОКОЛОСВЕТСКО

Времето спря.

Клекна да пикае

и забрави да стане.

Когато се надигна

и оправи полите си,

отново бяхме там,

откъдето тръгнахме някога.

ОТШЕЛНИК

И рече Бог:

Да угаснат всички погледи,

които го изгарят.

После размисли.

Извадете му очите,

нареди на небесните палачи.

По-лесно е.

НИКОЙ

Влиза.

Заключва отвътре.

И излиза.

НЕ СЕ ЗАНАСЯЙ, БОЖЕ!

Стръв за риба

или самата риба?

Човек, който я лови

или въдица?

Жена, отвърна Бог.

ЗМИЯ, ЗАХАПАЛА ОПАШКАТА СИ

Поканиха ги,

за да ги изгонят.

Изгониха ги,

за да ги преследват.

Преследваха ги,

за да ги поканят.

***

Удрях на камък.

Удрях на камък.

Удрях на камък…

Не удряй, чух след век.

Но аз ударих.

Къде беше досега,

скъпоценен камък?

***

Какво правим на кораба?

Вадим душите си.

Изчакваме ги да брадясат

и търкаме с тях

ръждясалата палуба.

Обратно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: