Планини и гори

Да вървиш под проливен дъжд и да стигнеш до горска хижа със запалена камина.
Да се съблечеш гол, за да изсъхнеш.
Да изпиеш един чайник чай, подправен с ром, и топлината да се разлее по цялото ти тяло.
На прощаване да те изпратят с целувка.
Само… Но както се казва и в други случаи – пълно щастие няма.

Да плуваш в студено планинско езеро.
Да плуваш в студено планинско езеро и да те глобят за това.
Да плуваш в студено планинско езеро, на другия бряг да те посрещне любимата жена и да те загърне в хавлия.
Да плуваш в студено планинско езеро, на другия бряг да те посрещне младо момиче, което подскача от възторг.

Да вървиш из планината и да намериш тлеещо огнище.
Да вървиш из планината и да срещнеш случаен човек, който да ти посочи верния път.
Да вървиш из планината и да стигнеш овчарска колиба, където овчарят те черпи с канче прясно мляко.
Да вървиш из планината и да стигнеш до черешово дърво със зрели сочни плодове.

Да качиш Пирин.
Да качиш Пирин за първи път.
Да качиш Пирин за последен път.

Да вървиш.
Да вървиш с удобни обувки.
Да вървиш с удобни обувки по път с нападали листа.

Да тръгнеш към планината в първия ден на годината и да срещнеш деца, които те сурвакат за здраве.
Да им дадеш по една паричка и да продължиш, окрилен от надежда.
Да обядваш мизерно пред параклис, наречен на твоето име и да се разговориш с местен човек за особеностите на планината.
Да избереш почти невъзможен път към древна чешма и за пръв път да разбереш какво значи пресечен терен.
Да вървиш във вярната посока, без да намериш дори козя пътека.
Да срещнеш черно рунтаво куче, да си поговориш приятелски с него и да се отдалечиш невредим.
Да слизаш и да се изкачваш по сухи дерета, докато накрая се спуснеш до омайна река.
Да се убодеш на бодлив шипков храст и да препикаеш раната.
Мамка му! Накрая преди селото да срещнеш красив млад мъж в ловен костюм с пушка в ръка, който ти казва, че отива да трепе врабчета ЗА РАЗНООБРАЗИЕ!
О, не!

Да срещнеш овчар в планината, който ти казва: “Големите мъже са като малките деца. Ако не ги похвалиш, сърдят се. Ако ги похвалиш, съмняват се.”

Да вървиш през сняг.
Да вървиш през сняг и да чуваш музиката, която хрусти под краката ти.


Да вървиш през снежна планина.
Да вървиш през снежна планина с куче.
Да си мислиш, че кучето е най-верният приятел на човека, ще те заведе до следващата хижа.
Да видиш как кучето подло минава зад тебе, когато снегът вече е заличил следите на предишните туристи.
Да се опиташ да минеш зад него, но то да те заобиколи и отново да застане зад теб.
Да “опипваш” с крак стъпките на предишните туристи и така да се придвижваш към хижата.
Когато хижата се покаже, кучето да те изпревари с радостен лай и да пристигне преди теб.
Да си помислиш, дали някога отново ще си кажеш, че кучето е най-добрият приятел на човека.

Обратно

2 коментара

21 08 2010
lilia

naistina ima radost i maka , krasota i gelanie , pat i nadegda

15 09 2010
Атанас Стойчев

Наистина всичко има, но понякога бягаме, и от хубавото, и от лошото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: