Живот

Да ходиш по кръчми.
Да ходиш по кръчми, защото там е чисто и топло, вярват на всичко, което кажеш, и никой не ти прави забележки.

Да видиш как две котки се катерят по високо дърво.
Оказва се, че слизането е по-трудно от качването, опитват няколко пъти, но не се получава.
В един момент едната се сеща да тръгне на заден ход, след малко другата я следва по същия начин.

Да помогнеш на приятел.
Да помогнеш на приятел, който вече не ти е приятел.
Да помогнеш на човек, който никога не ти е бил приятел.
Да помогнеш на неприятел.

Да пиеш хубава бира в горещ летен ден.
Да пиеш хубава бира с хубава жена.
Да пиеш хубава бира с добър приятел.
Да пиеш хубава бира сам и тъжен.

Да имаш предчувствието, че ще ти случи нещо хубаво през деня.
Да нямаш предчувствието, че ще ти случи нещо хубаво през деня.
Да имаш предчувствието, че все някога ще ти се случи нещо хубаво.
Да имаш предчувствието, че хубавото ще премине покрай тебе и ти ще пропуснеш да му се порадваш.
Без да имаш предчувствие за хубавото, то да те връхлети и помете, без да те пита имал ли си, нямал ли си предчувствие.

Да познаваш човек, който живее правилно и умерено.
Ако напише книга, тя ще бъде правилна и умерена.
Ако нарисува картина, тя ще бъде правилна и умерена.
Ако композира музика, тя ще бъде правилна и умерена.
И всичко това ще бъде безкрайно поучително.
По дяволите! По добре да умреш, отколкото да приличаш на този човек.

Да разбираш от кръчми, както други разбират от книги.
Да разбираш от книги, както други разбират от кръчми.

Да вървиш, окрилен от надежда.
И да виждаш как тя се стопява пред очите ти като пролетен сняг.

Да предадеш предателството.
Да изревнуваш ревността.
Да надвиеш гордостта.
Да стъпчеш надмеността.
Да отрежеш зеления връх на високомерието.
Да се наядосваш на яда.
Да укротиш яростта.
Да прокудиш кошмара.
Да намразиш омразата.
Да се нарадваш на радостта.
Да се надяваш на надеждата.
Да се намъдруваш.
Да се налюбиш.
Да се наситиш.
До гуша да ти дойде.
Какво остава ли?
Душата!
Душата, която е готова да литне.
И тялото, което е вкопчено докрай в нея.

Да гледаш как млада двойка храни лебедите на брега на морето.
Да гледаш как гларусите кръжат над тях, грачат неистово и не могат да се впишат в тази приятелска компания.
Да гледаш и да редиш:
Не смеете да кацнете, защото сте наплашени от хората.
А хората постоянно ви напъждат и плашат, защото сте циганското племе сред птиците и постоянно правите пакости.
Грачите с причина и без причина и рано сутрин будите горките хора.
Отмъквате им от балконите надениците, пържолите, дори цели пилета.
Цвъкате върху дрехите им, без да ви интересува дали са нови или стари.
Е, плащайте си сега, и врява до бога да вдигнете, за вас храна няма, младата двойка изобщо не ви обръща внимание.
Дано един ден разберете, че цял живот с пакости не се живее.

Да обичаш обувките си.
Да ходите заедно из планини, гори и градини.
И един ден те да те изхвърлят на градските гробища.

Да срещнеш човек, който допива кафе от оставена на тротоара чаша.
“Не помня откога не съм пил кафе”, казва извинително.
В басейна да срещнеш човек, който обяснява на приятеля си как се лекува махмурлук.
“Горещ басейн, студено море, горещ басейн, студено море… и така, докато мине главоболието.”
“А кафе не помага ли?”, пита приятелят.
“Не помня откога не съм пил кафе”, отвръща другият.

Всяка сутрин, години наред, да срещаш жена на твоята улица.
На третата година в новогодишната нощ да си пожелаеш да се запознаеш с нея.
Да я видиш отдалече, като я приближиш, да я погледнеш в очите и… И в този момент да изтървеш ябълката, която държиш в ръка. Това ти е сутрешната закуска.
Да се наведеш и да вземеш проклетата ябълка, която се спира в краката на жената.
Съжалявам, да чуеш.
Да не се решиш да заговориш втори път жената.
После, като се разминавате сутрин, да се поглеждате и поздравявате.
Все пак е нещо.

Никога да не ядеш зелени плодове.
Търпеливо да ги изчакаш да узреят.
Да им се наситиш.
Да ти дойдат до гуша.
Търпеливо да изчакаш отново да те подгони гладът.

Да се опиташ да разбиеш леда пред къщата с крак и да не успееш.
Да видиш как капките от покрива са направили дупчици в леда.
Да си кажеш, че никога не можеш да бъдеш толкова упорит и постоянен като капките.

Да наблюдаваш лястовица, която храни малките си.
Да мине над главата ти, за да ти даде знак, че трябва да се махаш.
Да се отдалечиш и да се попиташ: защо лястовицата не разбира, че нямаш лоши намерения?

Обратно

6 коментара

14 05 2010
Либерта

Да чуеш забравена песен и да се усмихнеш.
Да потанцуваш с жена. Невидима. За другите.
Да бъдеш спомен.
Да помниш.

Поздравления за автора!
Въпросникът е истинско предизвикателство. Ще попътувам към себе си за да намеря отговорите.
До нови срещи!

14 07 2010
Атанас Стойчев

Здравей, Либерта,
Съжалявам, че ти отговарям толкова късно. Чудесото ти е страхотно! Толкова невидимо и толкова реално.
Благодаря ти, зарадва ме!
Въпросникът е изпитание. Ако имаш смелост, изкарай тъмното от себе си на светло и ще видиш, че не е толкова страшно. Успех!

30 06 2010
Кръстина

Защото ходиш по земята, където никога не каца.

14 07 2010
Атанас Стойчев

Освен да се науча да летя… 🙂

21 08 2010
lilia

da si 6tastie i da vidi6 svetlina , da si radost i da 4uvstva6 toplota , da si raskaz i da ima6 lubovta , tova e da give6 s madrosta ti . Poznai

15 09 2010
Атанас Стойчев

Пожелавам ти всичко това!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: