Да преплуваш маратона Галата – Варна.
Да преплуваш маратона Галата – Варна при мъртво вълнение.
Да преплуваш маратона Галата – Варна при мъртво вълнение със сина си.
Да преплуваш маратона Галата – Варна и в уютна гостоприемна къща да те очакват най-близките ти хора.
И като отпиеш първата глътка, да си кажеш: “Раят е тук и сега”.
Да те блъска океанът две денонощия и за това време да изминете само петдесет мили.
На третия ден да грейне слънце, океанът да се укроти и да се държи така, сякаш нищо не се е случило.
Да излезеш с чаша горещо кафе на кърмата, да се вгледаш в безбрежната шир и да кажеш: “Не успя, и този път не успя, проклетнико! Хайде, бъди жив и здрав, и не се престаравай следващия път”.
😦