Тъмната страна на мъжа – отзиви

Възползвайки се от почти пълната липса на регулации и етични стандарти в съвременното българско книгоиздаване Атанас Стойчев ни поднася поредния си перверзен експеримент, маскиран като новела със съблазняващото заглавие “Тъмната страна на мъжа”, не криещо връзката си с предишната книга на автора – “Тъмната страна на жената”. Запознатите с тази книга може би няма да бъдат изненадани от подхода в “Тъмната страна на мъжа”, но без съмнение ще отчетат, че този път границите са напълно преминати. Безотговорността и безочието на автора тук изкристализират в максимална степен. Увличащият и динамичен стил, ловкото жанрово жонглиране няма как да прикрият целите му, които със сигурност не могат да бъдат определени като художествени. С манипулативни психологически похвати и привидно случайния жанров монтаж без предупреждение авторът навлиза грубо в личното пространство на “читателя”, размива ловко границите му и започва неусетно да го превръща в пионка в безскрупулната си игра. Без покана и без предупреждение нищо неподозиращите читатели ставаме безпомощни жертви; Атанас Стойчев ни примамва в своята “тъмна стаичка”, както я нарича, но ние се озоваваме заключени в собствените ни “тъмни стаички”, при нашия срам и непризнатите ни страхове и комплекси, където се превръщаме в мрачни литературни герои, имащи обаче съвсем нелитературна реалност. “Невинните” интервюта с нас в края на книгата приличат по-скоро на нерегламентиран полицейски разпит от психотичен психоаналитик. На финала авторът ни изхвърля – изнасилени, онемели и невярващи за случилото се. Което продължава да се случва… и след като затворим книгата. “Защо?” е единственият въпрос, който остава да кънти в празното пространство.
Стоил Атанасов

Атанас Стойчев е писател от висок порядък – той не е само сладкодумен майстор на прозаичния сказ, но и умен, много наблюдателен и прозорлив събеседник. Стилът му на писане е забележителен – знае как да поддържа и да засилва сюжетното напрежение, подборът на думите му е напълно хармонизиран с поведението и манталитета на образите, всяко изречение е изпипано до блясък. Да не говорим за психологическия рисунък на героите му – той е убедителен до зараза, жив и живовъзникващ, вълнуващ и понякога вледеняващ…
С всяка нова книга маестро Стойчев експериментира в полза на читателите си – предлага им непредполагаеми житейски простраства, недокосвани и неразработвани до днес.
След удивителната проза в „Тъмната страна на жената”, писателят драсва с елегантен жест своята поредна кибритена клечка и отново ни повежда със сигурна стъпка из лабиринтите на сенчестата страна на мъжа. Не се питайте и не се чудете защо точно този автор се е заел да осветли лилавото стъкло на здрача… Бог му е дал поглед да види, че в черното винаги има и капка бяло. И тази невидима за другите точица отличава документалната мъжествена достоверност от полегналата на една страна разсъблечена фантазия, приела формата на привлекателно женско тяло, с килната на север гръд…
Предчувствам и предсказвам огромен успех на тази книга, защото Стойчев с класически средства е стигнал до новата четивност и завършеност на текста.
Румен Леонидов

Обратно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: