Тъмната страна на мъжа – откъси

В едно си прав – трябва да живеем, трябва дори да се забавляваме. Новите преживявания ще затъмнят старите, най-малкото ще се разбере дали има място за нови. Както винаги ти си безмилостно прав, но по време на последното ти отсъствие аз разбрах нещо друго. Ако искам да се измъкна, трябва да се измъкна сама. Точно като барон Мюнхаузен. Трябва да се стегна, да мисля и да действам, а не да дремя и да чакам друг да ме измъкне.

Бях готова да кажа, че съм добре, така обгрижена от такъв внимателен и красив мъж, но в последния момент ми хрумна друго.
– Не! – изтърсих.
– Защо?
– Защото ми е мокър задникът – процедих на прекрасен английски език.
Като студентка съм употребявала всякакви думи, но никога не бих изрекла “задник” в самолет. Усмихнах се щастливо, все едно, че като малка съм счупила чаша и никой не ми е направил забележка. Да не говорим, че споменатата част от анатомията ми е една от най-хубавите ми части.
Дик се замисли. Вероятно разсъждаваше какво може да се направи за мокрия ми задник.

Ти можеш да живееш сам и по-важното – ти можеш да живееш без мен. Чакането да се завърнеш и нищоправенето вкъщи е влудяващо. С твоите грижи и внимание ти ме превърна в саксийно цвете, което прилежно поливаше. Нашата дъщеря ме разтърси, макар и от оня свят, тя ми даде знак, че трябва да се взема в ръце и да се справям сама със себе си и с другите. Вярвам, че това ще ме направи поне малко щастлива.

Искал съм да я убият!? Ти си луд! Не, не и не! Нямаш право да ми казваш това. Нямаш право, разбираш ли? Аз я обичам… Тя е жената на моя живот. Всичко, което правех, го правех за нея… Но спирам, спирам да говоря. Не мога да се изповядвам на един смахнат човек, който си мисли, че съм искал да убия дъщеря му. Край!..

Не бих казал, че ми беше далечна мисълта да омагьосам някоя студентка. Но както знаеш, сериозното винаги започва несериозно. Почти всички студентки от потока гледаха прехласнато морския мъж, появил се като бенгалски тигър в скучното им обучение в технически институт. Защо се спрях на Сабина, и досега не мога да си обясня.

Не войни, не чума, не спин ще погубят мъжкия род. Мъжкото ни любопитство и предизвикателството да разгадаваме женската същност са бичовете, с които сами се налагаме до смърт.

Така аз никога не разбирах какво мисли тя. Това ме изпълваше с постоянно безпокойство и подозирах, че в един момент нейните желания да прави нещо извън мене ще ме връхлетят като океански циклон и ще ме пометат. Но животът в морето ме беше научил никога да не преувеличавам една опасност и да я надувам като балон.

Едно ще ти кажа, приятелю, никога не се радвай предварително, после излиза много солено. Защото никой не може да измисли съдбата, тя сама се измисля. Такъв ход ми се предложи, че сам на потъващ кораб да бях останал, нямаше да се изплаша толкова. От себе си, разбира се. Нима можех да падна толкова ниско? Можех! Бях готов на всичко, за да спася нашата любов.

Не! Ще я имам на всяка цена! А ако аз я нямам, никой няма да я има. Какво казах? Да-да! Хрумна ми и тази зловеща мисъл. Ако я няма, моите тегоби, моите денонощни терзания ще отпаднат. Знам, че това са мисли на болен ум, но следващите ми действия показват точно това. Може наистина да съм откачил или съм си откачалка по рождение.

Нали всеки отговаря за себе си, викна. Нали не мисля, че е малко момиченце, което не знае какво прави? Нали не се мисля за Господ, който има право да променя съдбата на хората? Тя си има своя съдба и не иска никой да й пречи да я следва. Аз си мисля, че правя всичко за нейно добро, но аз не знам кое е доброто за нея. Само тя знае кое е за нейно добро.

Какво излезе, приятелю? Вярваш или не вярваш, не е нужно да ти се яви Господ, за да ти каже, че си мухльо, че си слаб и объркан като повечето мъже. В случая Господ се казва Сабина. Докато си въобразяваш, че ти я мачкаш и въртиш на грънчарското колело, тя теб те мачка и върти. Макар че ти си този, който се е преоблякъл като Господ, ти си този, който е заявил, че е силен, ти си този, който напада, насилва, променя. Ти си този, който се гърчи от яд и злоба, че не става така, както го е намислил. Мисълта, че си нищожество, че не можеш да се справиш с едно такова дребно и незначително нещо, те убива. Склонен си да посегнеш на живота на друг човек, готов си да погубиш собствения си живот.

Разбираш ли какво стана – пациентката лекува доктора. Да умреш, малко е. Знаела какво ме измъчва – не съм можел да понасям загуби. Амбицията да я променя ме изцедила до капка. Макар че тя се променила. Убивала ме не липсата на промяна, а промяната, която не съм очаквал. Ножът, който сам съм извадил, бил моята увереност, че ще стане такава, каквато я искам. Друг път да оставям малко работа и за Господ.

Смърт като смърт. И да я пъдя, и да я ругая, полза няма, тя вече ме тегли към дъното. Освен да й кажа: благодаря ти, че дойде. Защото не винаги идваш, когато те викат, по-често идваш, когато не те викат. А аз вдигах врява до бога, толкова исках да ме чуеш. Можеше да бъдеш по-изискана, но и това ще ти простя. Важното е, че вече ме няма, не чувствам нищо, не чувам нищо, не виждам нищо…

Аз съм спасил живота ти? Не ставай смешна. Никой не може да спаси живота на другия. Мисля, че човек дори собствения си живот не може да спаси. После, няма ли да направи грешка, когато се опита да спаси живота на другия? Питал ли го е дали иска да бъде жив? Трябва ли му този живот, за какво му е?

Аз съм мъж, разбираш ли? А ние, мъжете, не говорим, завираме се в миши дупки, само и само да не говорим. Къде ли не се крих и аз, да не би случайно да те срещна, да застана пред теб и да се наложи да проговоря. Моята тайна ме мачкаше като валяк. Тайна, която ще отнеса в гроба си, готов съм да си отрежа езика, но не и да проговоря.

Сама виждаш. Единият за малко да убие, другият е бил пребит. Готови да убиват и да загинат заради неудържимото си влечение към жените и заради дарбата си да ги омагьосват, ето какви са мъжете от нашия род. Този занаят, както го наричаше дядо ти, се е предавал през поколенията и досега не се е прекъсвала веригата. Истината е, че никой не говорел за това, не се разкривали сакрални тайни, не се предавали скрити знаци или универсални ключове към женската душа. Всичко си идело отгоре, всичко си било написано предварително. Дарбата си идвала свише, както се случва в родове на музиканти, писатели, художници. С тази разлика, че в повечето случаи вкусът се възпитава от ранни години и плодовете не закъсняват. Докато в нашия род вкусът към жените си расте като буен бурен, без никой да се грижи за него. Изсипва се тази божия, ако щеш – дяволска благодат и кой е луд да се откаже от нея. Друг е въпросът дали е за хубаво, дали за лошо. Понякога лошото идва в повече, друг път – хубавото. При мене натежа лошото.
Първото момиче, което обладах, се казваше Клара. Тя разкри развратника в мене и неудържимото ми влечение към жените. Не усещах в нея тръпки на възторг от тези разкрития, на това не ме притесняваше особено. Досещах се, че когато една жена е привлечена от един мъж, тя харесва в него дори онова, което не й харесва. Това е капанът, който щраква за много жени, които си умират да променят мъжа и да се държат майчински с него. За Клара този капан не щракна, но тя попадна в друг, не по-малко жесток и коварен.

За пръв път усетих тръпчивия вкус на изнудването. Чарът ти на истински мъж може да ти изневери, блестящото ти чувство за хумор да бъде затъмнено от друг мъж, дарбата ти на сладкодумен разказвач може да се изпари, но изнудването винаги действа безотказно. Не ми беше в стила, но по-късно също се е случвало да изнудвам жени, без да се колебая. Явно “какво ще кажат хората” беше формула, която щеше да просъществува във всички епохи. Достатъчно беше да научиш тайната на съответната жена и всичко е наред. Какво щеше да каже мъжът й, ако научи, че му е изневерила? А ние, мъжете, обичаме да се хвалим помежду си и това никак не е трудно да се установи.

Веднъж чух по телевизията някой да казва за българите, че са недокръстени, недоцарували и недоробували. Освен всичко това според мен те са недолюбени и недолюбили. Оттук иде много мъка, малко радост, нещастен живот и кратки щастливи мигове. Все пак, страдайки от постоянен недостиг на разнообразен секс, поколения български мъже са съхранили своята потентност и интерес към собствената съпруга. Изглежда яслата на българина никога не трябва да бъде пълна. Може би е по-добре да тъне в лишения, отколкото да е задоволен. Защото, бога ми, той мярка няма.

А аз нямах друг изход – постоянно мислех за тази фатална оплетена любов между баща и дъщеря. Истината е, че исках да се успокоя и да се освободя от нея. Да набера смелост и да се върна. Представях си как си говорим, как слагаме тази невъзможна любов на полагаемото й се място. Точно като влюбени можехме да се вречем, че държим един на друг, че никой никого няма да изостави, да го предава или да му отмъщава. Сигурен съм, че ако бяхме поговорили, щяхме да намерим начин да се гледаме спокойно в очите. Щяхме да разгадаем нашата тайна, щяхме да я изкараме на светло и да разберем, че няма нищо страшно.

Когато тайландката Сутича влезе в каютата ми, аз инстинктивно се изправих на крака. Не знам дали с всички мъже е така, но пред истинската, заслепяващата, всепобеждаващата красота, аз губех ума и дума. Все едно че някой беше хванал сърцето ми в шепи и го стискаше до пръсване. Не ми стигаше въздухът, още миг и щях да припадна.

… Аз ти преча! Преча ти да живееш. Ако ме няма, ако случайно ме няма, ти ще се излекуваш… От предчувствието си, че съдбовното, фаталното, истинското сътресение предстои, от постоянното безпокойство, че онова, което се случва с теб, не е онова, което искаш да ти се случи… Знам как да те освободя от себе си, знам как аз да се освободя от самия мен.

Обратно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: