Тъмната страна на жената – отзиви

„Тъмната страна на жената” е едно проникновено навлизане в царството на Ерос и Танатос. Там, където разрушителните бесове не носят непременно физическа смърт, а кастрират духа и екзекутират стремежа за живот. И където единственото ефективно противодействие е светлината…
Скорпионът Атанас Стойчев рискува да се гмурне по-дълбоко от допустимото с намерението да освети тъмната страна на женския принцип (не на жената), който съществува у всеки от нас. За да успее, авторът е готов да се откаже от себе си. Богоподобието на твореца е поставено под съмнение. Читателите и героите на книгата получават правото да творят, да създават заедно с Автора. Той, от своя страна, получава правото да бъде съ-творяван. Време е и вие да преживеете това приключение.
Изкуствените източници на светлина не са позволени. Връщането не е гарантирано. Отговорността е изцяло ваша. Главната героиня би побъркала опитен психоаналитик.
Ще успее ли да направи същото с вас? И пак увисва въпросът, кой е написал тази книга.
Впрочем, вижте я. Накрая може да излезе, че сте я написали вие.
Стоил Атанасов

Българският Хенри Милър – варненският писател Атанас Стойчев е предпочел отново да разголи „Тъмната страна на жената”. Героинята му е необичайна, опърничава, прави каквото си иска с мъжете около себе си. Амазонското й начало е примесено с крехкост, чувственост и огромни дози независимост. За мнозина подобен тип жени са си чиста проба вамп, разпасани кучки, ловци на мъжки скалпове, ярки прелъстителки, които за всеки мъж е добре да ги срещне в началото на живота си, защото на по-късни години може да му го съсипят окончателно. Разтворете книгата и тя ще ви засмуче като луда! А след финала й има автентични коментари от познати и непознати лица и личности, които се явяват един вид съавтори и коментатори на необикновения писач Атанас Стойчев.
Румен Леонидов

Една нова книга на литературната сцена разбуни духовете, книгата на варненеца Атанас Стойчев „Тъмната страна на жената”. Корицата привлича с ефектната фотография на Симеон Лютаков, с оригиналното оформление на Димитър Трайчев. Едно провокира за съавторство с компания, което прави книгата още по-оригинална и интересна…
Авторът говори от първо лице женски род и позволява и други да творят, да създават заедно с автора. Още посвещението на първа страница грабва: „На жените, които не понасям, с любов”. А под него: „Всяка жена, която си въобрази, че има нещо общо с написаното, наистина има нещо общо с написаното”…
Опиянението от прочитането е повече от явно. Майсторството в литературния изказ – великолепно. Не може да не се познаете в тази книга. Толкова е истинска!
Кирил Аспарухов

„Изключителна книга! С невероятно познаване на женското начало, брилянтно издържана стилово – в нея няма нито една грапавина, нито едно пропадане като изказ. Относно концепцията – приемам я като представяне на архетип, а не на конкретна женска история, въпреки че има такива жени. Приемам баба Петра, мама Сандра и Виктория като неинтегрираните сенки на героинята (според Юнг); безкрайните й похождения обяснявам с наличието на Лилит – Черната Луна в хороскопа на всеки човек (или литературен герой), която Черна Луна изкушава по различен начин всекиго – според слабото му място.
Сравнявам без да искам книгата и Вашия начин на мислене с таланта и размаха на Филип Рот. (Харесвам безкрайно този автор. Дано сравнението да не Ви обиди, но го правя с чувство на най-висока оценка.) Ще се обоснова защо Той (а респективно и Вие) е майстор в тази опасна тема – еротиката, където е прекалено трудно да се балансира по ръба на пламъка; тема, която подхлъзва – или се банализира с дребни детайли, или се достига до вулгарност. При Вас мярката е завидна.
Книгата ме превзе дотолкова, че се изкуших да мисля за другата страна на махалото – прииска ми се героинята да бъде описана в нейния творчески екстаз, като противовес на тъмната й страна. Но това е стремежът на всеки от нас да докаже, че дяволът не е толкова черен. (Подобни са изкушенията на Вашите приятели в края на книгата). Точно този факт показа, че съм дълбоко вербувана от темата и от текста. Ето кое е най-голямото признание за един автор.”
Из писмо на Ана Боянова

С новата си книга Наско Стойчев стъпва като конкистадор на нов континент. Досегашните му заглавия биха могли да се навържат в свързано изречение, нещо от сорта „Дори нонстоп да ти вадя пясък от дъното (за да ти градя пясъчни кули), не ми вярвай, скъпа, защото са ми слаби ангелите!”
„Тъмната страна на жената” не се вписва в стари изречения. Тя е начало на нов фразеологизъм, или по-скоро на нова идеологема. Новият континент, който авторът се опитва да завоюва, е встрани от популярните маршрути. Той може да е гореща Австралия, защото е пламнал от страсти и аборигенно примитивни нагони, а може да е и студена Гренландия, защото свистящите неуправляеми вихри, които героинята събужда, може да ни полазят с ледени тръпки. Дарена (богохулно име!) е дарена с чудовищната и себеопустошителна стръв на жената вамп(ир). Тя е почти невъзможна, почти митологема – мелез от Цирцея и царицата на амазонките. Тя е човекомелачка, която смила душите на мъжете чрез телата им до разкашкана кайма за домашноовкусени наденички.
Казват, че най-хубавите наденици ставали от магарешко месо. И може би жени като Дарена съществуват благодарение на това, че повечето мъже сме магарета… Героинята на Атанас Стойчев обаче прави опит да се самоосмисли, саморазкрие, саморазголи, самопрецени. Това е част от неправдоподобието на литературата, защото в живота подобни люд(о)е(ди) отбягват да се умислят изобщо. Те живеят на автопилот, на самотек. Не си задават въпроси. А авторът се е изхитрил да зададе въпроси дори на първите читатели на книгата (още в ръкопис) и ги е приложил към основния текст. С това и с понякога мъжките нотки в гласа на героинята (все пак авторът е мъж и му е трудно да се намъкне от глава до пети в женска кожа) „Тъмната страна на жената” се превръща в психоанализа на тъмната страна на човешката душа изобщо. Душата е море без дъно. Всички ние имаме своите тъмни подмоли, обитавани от спящи красавици и будни ихтиозаври. А привидният самосъд на главния типаж е огледало на общочовешката себичност: уж-разкаянието всъщност е обичайният опит за самооправдание.
Тъмната страна на човека вече не е така тъмна. Защото е лунно осветена от книгата на Атанас Стойчев.
Георги Венин

Обратно

One response

16 03 2011
краси кубарелова

Това беше първата книга от Атанас Стойчев, която прочетох. Няколко дни преди това се запознах с него. Усещането е невероятно- да познаваш толкова добър съвременен български автор лично! Сама си завиждам 🙂 И има защо 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: