Не ми вярвай, скъпа – откъси

Така е. Има момичета, които те оставят да си заминеш сам, други, които те пъдят, а има и такива, които не мирясват, докато не те хвърлят в оркестъра.
Макар че в началото Дима няма подобни намерения. И никога не е предполагала, че може да пламне от някакви писма. Не, не! Не някакви – страхотни писма! Уж не е толкова влюбена, но на шестнайсет знаеш ли… Гърмиш като бутилка шампанско и докато се усетиш, празникът свършил. Разлята, изпита, счупена – така се чувства след онази паметна нощ на кораба. Но – поред.
От разказа “Подари си девственица”

– Хакам й го! – чух се да виквам.
Макар че не се разбра коя от трите присъстващи дами имам намерение да ощастливя, Розалин имаше пълното право да си мисли, че се отнася до нея и ме перна през устата. Ели запуши ушите си, без да сваля поглед от мен. Повдигна бавно ръце, плъзна ги по изящното си лице, стигна до ушите и притисна длани към тях. Човек веднага си представяше какво друго би извършила с тези нежни гладки ръце. Как би подхванала цвете например, как внимателно би свалила целофана, как би се надвесила над него, за да го помирише, как би се изправило цветето, докато е в божествените й ръце и как би клюмнало, след като бъде положено във вазата и изоставено.
От разказа “Змийска закуска”

Презрелите мисли, които ме навестяват в такива случаи, и този път се сборичкаха за първото място.
Утвърждаването на един мъж не е дело на самия мъж.
А онова, което ги сваля, е извън нас.
И още – жената е създадена, за да ни пречи да бъдем с други жени.
От разказа “Опус за провалени мъже”

Унищожен си.
От?
От… Сега ще видим от какво. От семейните центростремителни сили, които постепенно те превръщат в неподвижен импотентен център. Центробежните берат душа и все по-рядко ти се случва да излетиш по допирателната. При това независимо дали ще излетиш или ще останеш в центъра, все има поразии. И какво правиш? Нищо. Ти правиш нищо. Трябва някой да те ритне отзад, за да излетиш, или да ти стовари един отгоре, за да те забие в центъра. Е това си ти – нищоправяч.
От разказа “О, нещастнико!”

Доколкото можех да надникна отвъд, трудно щеше де се намери мъж, който да смути самочувствието й на млада хищница, замаяна от успехите си. Предположих, че обича да показва зъбите си, което кара недораслото мъжко съсловие да изпада в луд възторг. Корабното общество определя такива дами като “кучки”, но не слага пред тях “разпасани”. Корабното общество никога не преувеличава.
От разказа “Жена за ближния”

Не че не искам. Не мога да се обяснявам в любов. И ако все пак се реша, най-добре е да опитам с животно. Надявам се, че котките няма да ме прочетат, нито пък някой ще се хване да им чете на глас.
От разказа “Скорпио”

Прогизнал от алкохол. Винаги съм се питал дали потърпевшият е мокър до кости или си е взел алкохолен душ. Иначе харесвам този израз и от години търся начин да го втъкна някъде.
От разказа “Страхотна нощ”

Иначе, чувал съм, хубаво се прекарва с истеричка. Особено ако я закараш в самотно вилно селище, където стопаните са заминали и са оставали само кучетата. Ако нададе истеричния си вой, независимо дали от злоба или любов, най-много да й отговори дружен кучешки хор.
От разказа “Сънувана жена”

Страхът, че ще бъда с тази, с която не искам да бъда, подви опашка и се спаси с позорен бяг, сподирян от бодрото ми дюдюкане. На негово място обаче веднага се настани притеснението ми, че няма да бъда с тази, с която искам да бъда.
От разказа “Две”

Както винаги в такива случаи, дълбоко прикритият ми комплекс за вина изплува, пъхна си хобота в ухото ми и едва не ми спука тъпанчето. Кресна ми, че аз съм си виновен, че всичко е за моя сметка. Защото бях лишен от онова преживяване, когато се гледаме като непознати и се чудим откъде да започнем.
От разказа “Фатално посрещане”

Никога не съм знаел кой е моят тип жена. Кое ме кара да пламвам и да горя като суха тръстика. В едно съм сигурен – невидимото или така наречената душа – прости ми, Господи – не е първото нещо, което ме привлича в една жена. Невидимото винаги може да бъде съчинено, особено когато видимото няма нужда да бъде съчинявано.
От разказа “Пейзаж в бяло”

Обратно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: