Нон стоп – откъси

Не е лесен, наистина. Нито за себе си, нито за другите. Понякога си мислеше, че би могъл изобщо да не се жени. Свободата е съвсем достойно оправдание. Нищо, че порядъчните хора наричат това егоизъм. Защо трябва да се нахакаш в ръцете на първата глупачка, за да създадеш дявол знае какво. Гений или гениален престъпник? Или някоя мижитурка? Съмнителен риск!
От разказа “След дъжда”

Хубаво си гледахме за Брижит, хубаво си говорехме за задника й, че само мароканката от бар “Капри” в Гибралтар може да го върти по-добре, когато в салета са натресе Господа и най-безцеремонно прекъсна тези сладки мигове.
От разказа “За нищо”

Има поне десетина мъже сред нас, за които смъртта е единственото нещо, което не са стиснали в шепа. Хора, които заварват в брачното ложе непознати мъже и се усмихват. Запазват самообладание при крен четиридесет градуса и си разправят вицове, когато корабът гори.
От разказа “Не мене, Господи!”

Има хора, които никога не плащат, има такива, които за едно и също нещо плащат два пъти, а има и мухльовци като нас, които цял живот плащат за нищо.
От разказа “Сметката, моля!”

После? После разнасяй неясния и несигурен образ на Ася из моретата и слушай една глупава душа, която ти нашепва, че може да се живее само с образ. Плавай и си мисли за Ася, прекоси целия Атлантик, слез долу чак до Южна Джорджия, любувай се на айсберги, но не забравяй Ася. Мисли за нея, даже когато някоя от черните газели на “Клъб найт 22” в Лагос се прави, че охка под тебе, а всъщност се хили в тъмното. Не й обръщай внимание, ти си слял нейния образ с образа на Ася.
От разказа “Зад заключената врата”

Искам да знаете, че лошите живи са и лоши мъртъвци. Искам да знаете, че аз мразех този човек, докато беше жив, и сега не мога да се правя на неутешима вдовица, само защото е отишъл на дъното. Има неща, които вие, мъжете, никога няма да разберете. Ние можем да плачем за някой негодник, но за говедо като моя мъж, никога!
От разказа “Италианката”

За да ни разбереш, Док, поне веднъж трябва да се събудиш с натежала глава, оглупял от алкохол, безсъние и секс. Някъде към обяд, сам, момичето си е отишло и добре е направило, защото в този момент не ти се ще да виждаш никого. А ако все пак някой дойде и ти каже, че корабът се пълни с вода, че си уволнен или че снощното момиче се е хвърлило под автобуса, единственото, което ще чуе в отговор е: “И какво?”
От разказа “Човек зад борда”

Ами, това е. Никога такива мръсници като Николай няма да си уточнят жанра. Винаги ще се измъкват и ще им се струва, че е хубаво там, където не са били. А добрите момчета като Весо, които могат да бъдат само в един жанр, ще си теглят и ще разправят, че не им е толкова зле.
От разказа “Всеки в своя жанр”

Макар да знам, че ти, моят собствен живот, винаги си бил глух, тази вечер ще те накарам да ме чуеш. Докара ме дотук, да се лашкам по корабите и да мисля как мога по-добре да те изцедя. Е, добре! Реших да не се спирам пред нищо. Да се гавря с теб и да ти угоднича, да ти отварям вратата с поклон и да я тръшкам след тебе, да те карам като спортна кола със сто и шейсет, да те събличам гол и да те показвам на сцената, да те дразня, че не струваш пет пари и само понякога да се вслушвам в тебе като в музика, постоянно да те обърквам, докато един ден се видиш в чудо и се запиташ: “Що за човек е тоя, бе?”
От разказа “Кралят на тромпета”

Разбира се, всички жени са еднакви в злобата си, но не бихме казали, че всички са еднакво съвършени. Ала беше гениална. Скандалите на сърдитите мацки в американските филми са буря в чаша вода в сравнение с представлението, което тя ни устрои. Никакви задръжки, никакви скрупули, никакво видимо напрежение, тя като че ли беше родена да ругае хъшлаци като нас, както други са родени да ни рисуват и възпяват.
От разказа “Дебелото момче Жорж”

Мъртвецът беше като червена лампа за авария, която не можеш да отстраниш. Той им отне спокойните сънища, вече не си представяха разкошните вили и девствените гори от последното пристанище, не сънуваха как се любят с прекрасни жени направо върху килима. Мъртвецът, невинният, безвреден и безпомощен мъртвец като че ли беше забранил онези мигове на усамотяване, когато човек копнее за децата си, за жената, която е оставил на брега, той беше забранил онзи уют в мислите, който от време на време навестяваше моряците и им ставаше по леко.
От разказа “Един мъртвец за изхвърляне”

Прелюдията към брака ми с Емилия не правеше изключение. Всичко вървеше към раздяла с няколко последни задължителни срещи, среднощни телефонни обаждания, сълзи и дори едно сутрешно преследване по нощница. Но! Оказа се, че в целия този банален коктейл има и няколко капки колебание с много остър вкус. Като гроздова ракия, която не върви в никакви коктейли.
От разказа “Игра”

Добре, че на брега не знаят какви сте мухльовци и умеете да се пъчите. Сега вече ви е ясно защо си тръгвам. Но къде отивам, това и аз не мога да ви кажа. Може би на друг кораб, друго място, отвъд океана, ако трябва околосветско пътешествие ще направя, все някъде трябва да ви има, проклети мъже. Накрая ще ви кажа, че ми се плаче. Най-малко за вас, повече за мен и най-много за това, че ви няма. Няма ви.
От разказа “Жена на борда”

Плът, великолепна мургава плът срещнаха сънените ни очи на кърмата, открита гръд, двете връхчета на която направо избодоха очите ни. Негърката беше само по бикини, бели и някак нелепи върху тъмния фон, от лявата й ръка капеше кръв, а в дясната държеше широк кухненски нож.
От разказа “Ножът”

Обратно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: