Слаби ангели – откъси

Някой да е казвал, че е най-шеметната мацка в Моряшкия клуб? Но трябва да имаш очи да я видиш и фантазия, да я наречеш източна принцеса. Защото нищо не изпъква, не се натрапва, не грабва погледа. Не че е важно, но има ли друго момиче с такива дълги смолисти коси? Бяло лице и тъмни очи, изящни китки и сигурно подобни глезени, скрити от вечните й панталони. Вместо принцеса, защо да не е объркано животно, изгубило стопанина си.
От разказа “Грузинска любов”

Нали знам какъв костелив орех е. Нали знам, че побеснява, когато почнат да му се правят на по-религиозни от папата. Защо всички жени си мислят, че сърцето на мъжа е пансион за благородни девици? Неговото например е долнопробен бардак, за всички има място. А ако някоя се съмнява, веднага изхвърча зад борда.
От разказа “Дупка”

Сигурно би живял по-дълго без нея. Нейната жизненост би убила носорог. Трудно е да бъдеш свидетел на успехите й, на желанието й да не пропуска нищо, което може да й свърши работа и на лекотата, с която захвърля всичко, което не й трябва. Смешно е да бъдеш партньор на жена, която може да извърти такова фламенко на приема в испанското посолство, че да ти се завие свят, а ти да ходиш с бастун. И ако Бог наистина е милостив, няма да те принуждава да посягаш на себе си, ще ти помогне да си отидеш, ще каже, че е негова работа, нищо, че все още не ти е дошъл редът.
От разказа “Последния мъж”

– Откъде имаш тази обеца?
– Спомен от хипарския ми период. Пречи ли ти?
– Само когато те целувам там.
– Нали не мислиш, че съм извратена и го предпочитам пред другото.
– Казах ти, че не съм най-потентният мъж, който си срещала… Все пак успяваме от време на време.
– Да наистина… продължавай, приятно е…
– При раждането ще ти я махнат ли?
– Сигурно.
– Ще ми я подариш ли?
– Разбира се.
– Може ли да си я окача на ухото?
– Какво ти пречи?
– Все още не мога да повярвам, че ще имаме дете.
– И аз.
От разказа “Продавач на подправки”

Нее… Кой? Кой викна? На госпожата ли е този дрезгав глас?… Ето я най-после дългоочакваната истерия… Иска си Бразилеца. Рамона няма против. Какво? Сега пък не го иска този мръсник… Правилно. Не иска нищо бразилско… Ще изхвърли всичко. Рогозката… Ама какво ще я навива… А така… Ауу, колко неща събори… Кристалните чаши, китайската ваза… Изглежда във всяка къща има неща за чупене. Дори и в нейния бордей брат й винаги намира какво да чупи. Не-не, папагала не! Шапките, сандалите, дрехите… може… Всичко на двора, всичко бразилско навън… И Рамона? Разбира се. Но няма нужда да бъде хващана, дърпана, хвърляна. Има крака, сама ще си тръгне, има глава, сама ще разбере, че няма работа тук. Все пак, не може да я изхвърлят, сякаш е рогозка, сандал или шапка…
От разказа “Самба”

Обратно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: